След като разказах за подготовката, взимането и гражданският ритуал в Сватбата на Ина и Тео, дойде времето да разкажа и покажа Сватбена фотосесия. Денят 25-ти март се оказа мрачен, дъждовен и с пориви на вятъра. Кошмарен за каквато и да е сватбена фотография, освен за екстремна такава. Още по-малко за сватбена фотосесия.

В предварителния разговор с Ина и Тео бяхме говорили, че няма да имаме много време за сватбена фотосесия – от половин час до 45 минути максимум. За щастие в близост до ритуалната зала “Студентска” има малко паркче (срещу УНСС) – прекрасно за кратка разходка, много смях и много снимки. За съжаление баба Марта не мислеше така, та се наложи да импровизираме – разделихме сватбената фотосесия на две части от по половин час. Първата част беше във въпросното паркче, а втората след няколко ритуала в ресторанта (за ресторанта ще пиша в следващата част).

Двете сватбени фотосесии снимах и с два различни апарата. Поради знайни(вече) за мен причини, основното ми тяло (Sony SLT A99) внезапно спря да пише на двете карти. Наложи се бърза реакция от моя страна и част от снимките направих с резервното такова (Sony SLT A77M2). Причината за отказа е загуба на логическите пътища до двете карти на апарата, така че Операционната Система на апарата си мисли, че всичко е наред, а то не е. Както и да е, след направен ресет апарата възстанови дейността си. Тия дни ходи до Сони сервиз, за да му баят…обеща да не прави вече така.

Втората част на сватбената фотосесия снимахме в района на сватбения ресторант. Намерихме малко зелено пространство и се заиграхме в снимки и смях. Времето също беше поомекнало, даже и слънчице се показа. В работа влезе и моят скромен подарък на младоженците – чифт белезници с пухчета. Последните се оказаха изключително здрави – работиха точно 5 минути – колкото да направим няколко снимки с тях 🙂

За финал на цялото това физическо упражнение, младите рязоха торта и се мацаха, но за това следващият път.