По случай 300-ния лайк на страничката ми във Фейсбук, реших да подаря фотосесия. Щастливката под номер 300 се оказа Спаска от Дупница (нарочно пропускам фамилните имена) с две резерви (под лайкове 299 и 301). Уговорихме се със Спаска за едно снежно снимане в Дупнишкия Парк, но явно уговорката ни е била без кръчмар или съдбата просто е пожелала тази фотосесия да отиде при Силвия (лайк 299).

Със Силвия се разбрахме доволно лесно – Ало, Искаш ли, Готова ли си, Хайде!

Фотосесия в Ловния Парк – какво сложно може да има – една раница фотоапаратура, две торби дрехи, два чадъра, няколко шапки и 3 чифта ръце поне. Ако и времето беше с нас – всичко щеше да е наред. Ама я пробвай да фокусираш или да се преобличаш при -5…

Поради така стеклите се снежни обстоятелства, решихме да направим фотосесията на две части от по 30 минути, разделени с едно дълго пиене на чай във Вила Виктория (бившият ресторант Ловен Парк). Разбира се, дългото пиене на чай, аз поне, си го представях по изключително английски образец…

Тук е момента да вметна няколко думи за апаратурата, използвана в тази фотосесия. Фотоапарата е Sony SLT A99V, а обектива Sony Carl Zeiss Sonnar 135/1.8. Мислех да щракна и няколко снимки с 24-70, но се отказах защото 135-цата е просто прекрасен портретен обектив, а и исках да го изтествам надълго и нашироко.

Първата част на фотосесията я изщракахме в предвидените 30 минути и подобно на малък цигански катун се изсипахме във великолепието и лукса на Вила Виктория. Персонала на заведението, като един врял и кипял персонал, въобще не се смути на чантите, чантичките, раниците, чадърите и шапките натрупани около масата, а моментално сервира прекрасен чай (без бисквитки за мое съжаление). Докато пиехме чая ми хрумна идеята за снимка на самотна мацка на самотната маса в празната градина. Обсъдих идеята с управителя, получих одобрение и стопих няколко грама мазнини докато намествах масата и стола. В това време половината заведение беше по прозорците да ни гледа… А снимката се получи доволно хубава и по дефолт краси скромният ми сайт.

Остатъка от фотосесията премина в шеги, закачки, зрители с кучета и без. Силвия се оказа мъжко момиче и без да трепне издържа студа и подвикванията на фотографа, както и зрителския интерес. За което получи и получава искрените ми адмирации!

В очакване на фотосесията по случай 400-ия лайк. Към момента остават 12-13 до целта.