Тази година реших да отбележа 3-ти март в Копривщица. Повод за решението ми стана широко рекламираната възстановка на посрещането на руските войници, представено от Националното Дружество Традиция.
Точно 5 минути отидоха в обмисляне. Ставане в 7:00, едночасова разходка на песа, кафе, душ и точно в 9:00 се метнах в колата и отпраших по подбалканския път в посока перлата на Възрождението. Ако, разглезени от магистралите, не сте минавали скоро по този път съм длъжен да ви кажа, че се кара леко, без сериозен трафик и най-вече без постояно взиране за дупки. Или поне така се кара до разклона за Копривщица. След разклона е добре да си повикате допълнителен чифт очи, защото в стар социалистически стил пазим туристическите атракции само за себе си, правейки асфалтовите пътища годни за танкове и БГ автомобили.
След като успях да опазя автомобила от коварните дупки (или поне успокоително така си мисля), паркирах на 500 метра от центъра в някаква заградена зона с цена 1 лев за цял ден. Зоната предположително е общинска, предвид на ниската цена, билетчето издадено от МФ и пенсионера-охранител-касиер.
На центъра вече се събираше доволно голяма тълпа, предвидливо екипирана с ветроустойчиви дрехи, шалове и национални трибагреници. Общинската уредба носеше традиционните маршове, а околните заведения традиционните кафета. Искаше ми се да напиша традиционните кафета, закуски и пасти, но последните две просто отсъстваха от всички витрини, заменени с обещания за също такива традиционни кебапчета…
Програмата включваше детски рецитал, маршове от ученически духов оркестър, неизмените официални речи (в стил “Ша открива паметник и ша държи реч“), поднасяне на венци, въпросната възстановка (заради която пътувах), народни хора и неизменното ядене на кебапчета.
Децата си казаха стихотворенията, духовия оркестър си изсвири маршовете, а официалните лица си поднесоха речите и венците. Своето представление поднесоха и момчетата и момичетата от дружество Традиция. 3 заптиета бяха буквално премазани и пратени да копат камъни в Сибир, а братската руска дружина одобрително цъкаше с език пробвайки ракията, поднесена в благодарност. Погърмяха с пушките, друснаха едно хоро и се снимаха с всички желаещи.
За финал хиляда и петстотин зрителя се опитаха да се хапнат традициони кебапчета в околните заведения с капацитет осемстотин човека 🙂 Няма да описвам ситуацията, сигурен съм че сами можете да си я представите. Само ще напиша, че най-голям удар направиха уличните продавачи…
Снимах основно със Sony SLT A99 и обектив 135 мм. Няколко снимки направих и с 24-70.
Recent Comments